Лора Младенова - Юго
Напихме се на куче с блудния син. Тръгваме си с немити крака от паметника на греховете към тайната вечеря на Лора Младенова.
Александър Арнаудов
Тайната вечеря
нали не съм аз Господи
снощи с блудния син
се напихме на кучета
до паметника на греховете си
и той си тръгна с немити крака
да дава на ближния
не на войната
не на страха
се четеше по устните ми
докато пръв хвърлях камък
с апостолите се надвиквахме
за философия на битието
през крадливо озъртане
има ли кой да ни увековечи
в картина
когато никой не ме гледаше
смирено обрах бакшиша от сметката
след Тайната вечеря
да има
за ближния
Нали не съм аз Господи
***
Нещо общо
ти
момче с млечни зъби
другояче редувани
се страхува от прилепи в тъмното
и брои под юргана невидяни съзвездия
мен ме няма
не съм те познавала
а първото бяло в косата ти
помни съвсем друго минало
а е бялото в моята
как се смееш на шест
как се смееш на шест
е сънят под вратата ми
а махалото що отброява живота
виси обесено над леглото
надолу с главата
и измисля герои във среден род
да чествам денем в будно бдение
лепвам марка и подпис
произведение
затворена пощенска станция
с телеграма
за погребение
чертая път
с осем бъдни разклонения
вървиш по всичките
едновременно
кръстосвам ума ти
през плаващи пясъци
с мои няколко бранда личности
кръвна поличба
викам след тебе
раздирам гърлата им
когато съм неналична
край нокътя кожички
влизат в дуел
с реинкарнацията
на онази последно умряла надежда
скицирам упадъчен град за небрежни
нерамкиран от похот
от болка и мъст
нарисуван от твоята длан във дланта ми
там те пазя от прилепи
ти мен от света
но паспортът изтече
пред прага ти лани
а художник си само в нероденото случване
на мойта фиктивна кармичност
и ти като мене
вървиш през смъртта
и от двама ни необичан
и на теб като мене
ти се вливат венозно
мои рисунки в стил сюрреализъм
за да преживееш деня
колективно занятие
е култът към личността
виж че имаме нещо общо
Юго
сръбският убиец
на моя босненски баща
си тръгва с нарциси
от опашката пред мен
при цветаря
на рождения ден
на моята хърватска майка
и ако разменим тук
всеки епитет
ще прочетем пак същата история
на босненски
сръбски
и хърватски
като всяка табела в сараево
като кафето в меню от един лист а четири
босненско
сръбско
и хърватско
като табелата
върху изоставена сграда
веган ресторантът затвори завинаги
на босненски
сръбски
и хърватски
като глухонемите истории
на босненски
сръбски
и хърватски
на прегърбения продавач на лъжици
който отваря дюкяна си първи с изгрева
като уличните табели
около чешмата на башчарши
където момичета с хиджаб
очакват своите приятелки
по мрежести чорапи
за да подминат хладните паметни плочи
разпилени навред
на момчета по-малки от тях
босненски
сръбски
и хърватски
Свиване
няма въздух за тебе
в местата
преизпълнени
от нечие отсъствие
то се храни от крехката плът
на юнския следобед
когато сме се смели там
невежи за това че
вселената ще се смали
и този път
носталгията ще я победи
на морски шах
и ще пийне шампанско
сама
на ръба на дъската
без свободни съседни
квадратчета
дали големият взрив се повтаря
за да си преиграем партията
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 43, май, 2023
