Биляна Тодорова - Екстериор
Светлината се изправя в пясъка и бяга през времето. Обикаляме света на поезията на Биляна Тодорова.
Александър Арнаудов
бележки върху един сценарий
ЕКСТЕРИОР – ПУСТИНЯ – НОЩ
една тълпа се придвижва в мрака.
развълнувано човешко море
от неверници
посинили лактите и коленете си
с натежали от пясък нозе
търсят
смисъла
в тъмнината.
и никой не забелязва как
измежду тях
изпълзява
на четири крака
едно малко дете
нещо изравя от пясъка
като мъничка светлинка
и се изправя да се затича
ЕКСТЕРИОР – БРЕГА НА МОРЕ
бележка: колко време е минало?
по тениска
и пробити дънки
същото дете
върви през безкрайната пустош на лятото
а в ръцете му – смисълът
детето, което
играе със него
мълчи
и смисълът почва да му тежи
извива се в пясъка
като дълга невярна змия
оплита се в себе си
и препъва детето да падне
и то
аха да заплаче
но вместо това
вдига смисъла
и го засилва с яд
над главата си
надалече в синьото
и се засмива
олеква му
ДЕТЕТО:
това беше, свят
отървах се!
отърсва се от препъването
и продължава
и му е леко
но нещо вече е намерено
и подминато
вече изхвърлено и отнето
и детето излиза
вън от пясъчното леговище на познатото
и се оказва
обратно
в мрака
ЕКСТЕРИОР – В ТЪМНОТО
детето чака.
но няма никой
и няма как
да заплачеш за изтърваното
когато вече те е грабнал пътят
и си останал сам
и опипом в тъмнината
тръгва пак да върви
развълнуваното дете
а изгубеният смисъл
вътре в мислите му расте
и го вика
детето бърза и без да вижда
подминава в мрака света
ЕКСТЕРИОР – ПУСТИНЯ – НОЩ
бележка: колко време е минало?
една тълпа се придвижва в мрака.
и от мрака
едно дете
се приближава
и постепенно расте
ДЕТЕТО:
кой е там?
не отговаря тълпата.
и с натежали от пясък нозе
детето
се спира обратно където
за пръв път е тръгнало по света
и заравя пръсти в пясъка
търси нещо
бележка: останала ли е още следа?
край на бележките.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 43, май, 2023