Людмила Христова - Снежно гробище
Облакът едва пълзи в сянката си. Листата се ронят по млечния път. Снежното гробище отваря врати, за да ни посрещне в източните пиеси на Людмила Христова.
Александър Арнаудов
*
селски път…
няма го на картата
а така ухаят джанките
*
косове
по пътните знаци -
сезонът на черешите
*
лунна нощ
откога пътува
тази светлина
*
охлюв на пътя
едва пълзи
сянката на облака
2 място в Руски кукай- тема „Улитка на трассе/Охлюв на пътя”
*
листа се ронят
по Млечния път…
нощ над реката
*
приближава брегът
свещеникът до мен прибира
броеницата си
*
повреден GPS
по картата слънчев лъч
чертае пътища
*
краят на лятото
плашилото изпраща
камиончето с дини
*
градски площад
просяче хвърля монета
във фонтана
*
еднопосочни улици
все отляво ми е
дъгата
*
смях в шепи
уличният музикант
обърква темпото
*
нощта на Вси светии
прибира се у дома
черният котарак
*
градска горичка
бавно се провира
трамваят
*
нова гара
в бюфета само
ментови бонбони
*
мъгла над морето
еднакво невидими
луната и фарът
*
паднали кестени
увисват джобовете
на панталоните ми
*
автобусна гара
не бърза заникъде
само скитникът
*
циганско лято
подскачат по асфалта
кестени
*
краят на похода
във вилното сметище
свършва пътят
*
есенна светлина
проблясват…гаснат…
падналите кестени
*
листопад
плашилото под клена
с генералски звезди
*
първи сняг
няма следи
дори от вятъра
*
шумен перон
има място само край
сакатия просяк
*
завръщане у дома
на стената още една
декоративна чиния
*
снежно гробище
в краката на каменния ангел
свършва пътеката
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 36, януари, 2022