Гордан Изметов – Клинично
Коледата ни – безпредметна. Ледовете ни – стопена кръв. До свободата може и да не стигнем, но поне ще срещнем поезията на Гордан Изметов по пътя.
Александър Арнаудов
* * *
изпързаляните
коленца...
* * *
върху
студената пързалка
не сол и сила
кръв от детска радост
топеше ледовете…
* * *
на влакчето
са ужасите...
* * *
до свободата
може и да не стигнеш,
но пътят към нея
започва след края на релсите...
* * *
евтино
но спомен...
* * *
върху ледена сергия
на немлечен кръстопът
любовта е вече
разпънат сувенир...
* * *
писмото ми
до Коледата
безпредметно
* * *
не подаръци
за мен
за пясъчникът ми
гора…
* * *
диагнозата
за времето
* * *
клинично тъжно
хората взеха
да се събират
а пиршеството
се превърна в ястие...
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 36, януари, 2022