Людмила Христова - Каменните ангели

Вятърът подскача в сенките. Лицата на каменните ангели светят в небето. Сезоните се затварят в текстовете на Людмила Христова.

Александър Арнаудов

*
първият ден от годината
на мястото си е
уличният музикант

*
затворен комплекс
еднакви са всички
балкони

*
топъл вятър
подскачат по перваза
врабче и сянката му

*
просветват лицата
на каменните ангели
разкъсана облачност

Публикувано във в-к Майничи (Mainichi Japan) - 06.02.2021

*
снежен Св. Валентин
статуята във фонтана
без пол

*
топло утро
разбърза се
снежният човек

Публикувано във в-к Майничи (Mainichi Japan) - 01.03.2021

*
библейски потоп
отново е тесто
хлябът за гълъбите

1-ва награда на 22 HIA Haiku Contest, Japan, 2020

*
хоро на площада
в шевица се преплитат
сенките

*
внезапен дъжд
старицата прибира
непродадените кокичета

*
Великденски концерт
все по-хубаво пее
косът под прозореца

*
среща на класа
не мога да довърша
започнатия виц

*
концерт на Шостакович
паякът над пианото
със световъртеж

*
лунна нощ
променя формата на сенките
уличната котка

*
от бар на бар...
още един гвоздей
в ковчега

*
кавга на влюбени
във всяка локва
половин луна

*
пролетно чистене
трети път сменя мястото си
паякът

*
средата на лятото
вече знам наизуст песните
от съседната кръчма

*
пандемия
отваря...затваря...отваря...
кръчмата на ъгъла

*
академичен спор
расте ли расте
сянката на лектора

*
коледен концерт
във всяка пауза
кашлица в ла минор

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 33, май, 2021