Людмила Христова – Снежни човеци, плашила и ангели
Черна котка пресича пътя на зимата под крилете на каменен ангел. Гробището е пълно със снежни човеци и разкъсани облаци. Уплашена от живота, смъртта отстъпва от новите източни пиеси на Людмила Христова.
…
начало на зимата
все още витае в облаците
снежният човек
…
старо гробище
в краката на каменния ангел
свършва пътеката
...
първи сняг
едва различим
снежният ангел
…
снегопад
натежават крилете
на каменните ангели
…
топло утро
разбърза се
снежният човек
публ. във в-к Майничи - 01.03.2021
…
пази ме
каменният ангел
неочакван дъжд
публ. във в-к Майничи - 03.07.2023
…
коледно пълнолуние
над цъpквата вместо ангел -
бухал с оpеол
…
виелица
замръзна носът на
снежния човек
публ. във в-к Майничи – 21.02.2023
…
нощен снегопад
потъват в небето
каменните ангели
публ. във в-к Майничи -10.03.2022
...
дъжд над гробището
под крилете на ангела
черна котка
…
майско утро
писука шапката
на плашилото
публ. във в-к Майничи – 10.05.2019
…
отблясъци по лицата
на каменните ангели
разкъсана облачност
публ. във в-к Майничи – 06.02.2021
…
пролетна колекция
пеперуда на шапката
на плашилото
публ. във в-к Майничи – 04.06.2019
…
ленив следобед
в сянката на плашилото
врани
публ. във в-к Майничи -04.10.2023
…
средата на лятото
все по-светлосиньо
палтото на плашилото
публ. във в-к Майничи -01.09.2023
…
дъждовно лято
почти невидими
надгробните ангели
отличие в 25 HIA Haiku Contest 2023
…
импровизиран обяд
вземам носа на снежния човек
за руската салата
…
трети ден вали сняг
плашилото най-сетне
с шапка
…
снежно гробище
еднакво бели
хора и ангели
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 46, януари, 2024