Людмила Христова – Снежни човеци, плашила и ангели

Черна котка пресича пътя на зимата под крилете на каменен ангел. Гробището е пълно със снежни човеци и разкъсани облаци. Уплашена от живота, смъртта отстъпва от новите източни пиеси на Людмила Христова.


начало на зимата
все още витае в облаците
снежният човек


старо гробище
в краката на каменния ангел
свършва пътеката 

...
първи сняг
едва различим
снежният ангел


снегопад
натежават крилете
на каменните ангели


топло утро
разбърза се
снежният човек

публ. във в-к Майничи - 01.03.2021


пази ме
каменният ангел
неочакван дъжд

публ. във в-к Майничи - 03.07.2023


коледно пълнолуние
над цъpквата вместо ангел -
бухал с оpеол

виелица
замръзна носът на
снежния човек

публ. във в-к Майничи – 21.02.2023


нощен снегопад
потъват в небето
каменните ангели

публ. във в-к Майничи -10.03.2022

...
дъжд над гробището
под крилете на ангела
черна котка


майско утро
писука шапката
на плашилото

публ. във в-к Майничи – 10.05.2019


отблясъци по лицата
на каменните ангели
разкъсана облачност

публ. във в-к Майничи – 06.02.2021


пролетна колекция
пеперуда на шапката
на плашилото

публ. във в-к Майничи – 04.06.2019


ленив следобед
в сянката на плашилото
врани

публ. във в-к Майничи -04.10.2023


средата на лятото
все по-светлосиньо
палтото на плашилото

публ. във в-к Майничи -01.09.2023


дъждовно лято
почти невидими
надгробните ангели

отличие в 25 HIA Haiku Contest 2023


импровизиран обяд
вземам носа на снежния човек
за руската салата


трети ден вали сняг
плашилото най-сетне
с шапка


снежно гробище
еднакво бели
хора и ангели

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 46, януари, 2024

Previous
Previous

Христина Панджаридис – Утрешните грехове

Next
Next

Исак Цветанов – Другар С.