Лъчезар Лозанов - Съпротивата
Свиделстваме човешкия полет, когато скачаме от самолета. Пейзажът засяда в прозореца. Отвъд завесата на съпротивата ни чака Лъчезар Лозанов.
Александър Арнаудов
Свидетелства
Може и войната да загубим.
Но надеждата е важна. И опазвам
щастието, че ѝ бях съратник.
Справедливостта навярно ще е победена,
ала битката не е последна.
Важното е, че ѝ бях съратник.
В съня надеждата крила отваря.
И ще се събудим със перо от нея,
въпреки камарите
загубени животи.
Важното е, че съмишленик им бях
и свидетелствам човешкият им полет.
Пейзажът Витоша
Пейзажът Витоша заседнал във прозореца.
Би искал да си там без системите, лекарствата
и белите престилки.
Мислиш: със случки от живота си
би могъл да населиш
далечината. Гъмжат.
Сестрата гони въздуха, спринцовката
е пясъчен часовник. Изтича
нишката живот на капчици.
И всяка носи миг от него
подобно бръмбар в кехлибар
застинал. Ще оживеят някой ден.
Не в тази болница.
Перушинки
Мой малък наследнико,
едва ли ще повярваш, че сме еднакви
ако разопаковаш времето.
Звънят струните на дъжда
отвъд завесата.
Една маса е покрив,
за твоето напукано небе.
Ивици облаци,
рисувани в оранжево,
неизброими грабливи и песнопойни са дните.
Навалица бъдеще, всяко различно
тесте карти, жокери
мравки, бухали.
С крила, човки
които те любопитстват и радват.
Изпращам ти три пера, несчупени,
намотани в косичник -
изпарения от моето въображение
да ти пеят през пукнатините на масата.
Големите отгоре прахосват богатства
без да знаят летливата им перушина,
какви гласове имат.
Убождане, гласове, които изписват
азбука, неразчетима, но разбираема
перушинка на скворец
грабната в шепите въздух.
Не пада, въпреки гравитацията,
безшумното време, прокрадва се и я подмята,
беззвучно, в един порив.
Единствен.
В детската градина
Поправячът на играчки
се учудва:
толкова много въображение,
толкова много ярост.
Семената на бъдещето.
Няма невинност.
Ще дорисува
Понякога надвесен в бездната,
си проектирам свят.
Виртуален, ще изчезне
но е утешение
усилието, че измислям.
Съпротивата ми има
красота, контури, форма.
Тук съм. Не задълго.
Някой ще разлисти. И ще дорисува.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 50, ноември, 2024
