Красимир Вардиев - Нощно съзнание

Нощното съзнание владее живия свят. Играем си на Бог и в коридора е тъмно. Вътреутробието на септември се пръсва в ръцете на Красимир Вардиев.

Александър Арнаудов

онова

онова с картофената супа
и двете липи отпред
белоцветните вишни
и джанки
в стаите на спомена
клетки за уюта
са ресните на покривките
старовремските прозорци
опитомяващи света
и паметта на старите
втъкана в чергите
по избелелите стълби
миналото
се вклинява в утре
мястото на първите ти стъпки
стъпки стъпки стъпки
мястото където
винаги (с желание)
се връщаш
при приказките на баба
(онази от новите гробища)
и плюшените и завеси
рецептата и за лютеница
ти присяда от спомени
кокичетата напролет
лехите с невените
не ве(х)нат в паметта ти
(и ти е тежко и хубаво)

Имаш сестричка

Ревливото бебе
Което ревнувах
Когато изяде ушите
На мечо олимпиада
Осемдесета
Ме очарова
За нея направих
Първия си сандвич
Маргарин домат и
Сирене
На хайдут сидер пет
Да не будим татко
Вечно спящ от нощна
Научих я да си вързва
Обувките
Научи ме да не
Се губя в подробности
Да живея в настоящето
Малката ми сестричка

Вече има дъщеря
На двадесет и една

тогава

нощно съзнание
по живо
от другаде
правейки сладко
от горчивки
натрупани
във вътреутробието
на
месеца
тихо е
часовник
играе си
на бог
в коридора
и е тъмно
по
широкия
начин

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 34, септември, 2021