Божидар Пангелов - Човекът с кръглата шапка
Сред окосената трева на живота ни порязва червеното цвете на септември. И цъфти отвъд, където реката завършва с дъга – в поезията на Божидар Пангелов (в съавторство с Георги Милев) и барабаните на Каланда.
човекът с кръглата шапка
внезапно се спира и сякаш
потъва в зелената сянка на хълма
остър звук
сигурно вече подрязва чаени
рози от минало лято
или за бъдещо
лято което се скрива в шума
на реката която завършва с дъга
виждам червеното цвете всред окосена
трева и то ме порязва
Барабаните на Каланда
ЗВУК
(Santiago)
В съавторство с Георги Милев
Сантяго!
Дум, та-та-та
дум!
Назад е невъзможност,
обвита във безчестие.
Дум, та-та-та…
дум!
Прашни пътищата,
прашни ръцете
от невъзможност,
от преплитането на
звук.
Как се изкачваш
по стръмното с
опъната ярешка
кожа?
Сантяго!
Погълнато ехо
от сенки дълбоки.
Без дъжд.
Равнината е грапава,
а коловозите са
дълбоки.
И каруцата скърца.
Не, не ще се
опозорим.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 34, септември, 2021