Керанка Далакманска - Само аз и нощта

Денят е зимен и безлюден. Времето бяга, докато се скъсява по пътя на живота. Докосваме нощта в думите на Керанка Далакманска.

Александър Арнаудов

*
Само Аз
и нощта
вървяхме
по пътя…
Минахме
покрай
къща с лоза.
…Луната
зад облак изгря
с цвят
на кехлибарено вино.

Диалог

-Ще се видим после.
-Кога после?
-После, когато намеря време…
-Ще закъснееш – моето време бяга,
вятър го гони, дъжд го вали,
скъсява се пътя…
Слънчоглед е вграден в моите дни –
лумва по изгрев, заспива по залез…
… И се питам все още
ще намериш ли време
да се срещнем по пътя преди после?...

Зимна приказка

Надсвирваше се цигуларят сам
със вятъра на улицата снежна.
Събираше надеждата в калъфа стар
прикътал спомен за любов
и нежност…
И я разказваше със струни
в този зимен и безлюден ден…
И я издигаше високо,
за да се чуе и докосне нечий мир
със приказка за цигулар
надсвирил зимен вятър,
събрал надеждите в калъфа стар
за по-нататък…

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 40, ноември, 2022