Калина Миланова - Ванилия

Чакаме да се приберем в земята. Смъртта не се страхува. Губим се в улиците на Калина Миланова.

Александър Арнаудов

* 
Моята Смърт не се страхува,
не боли,
не оцветява.
Тя е бърза и се носи,
като ванилия.

*
София,
по мръсните ти улици обичам да се влюбвам,
да се губя в тайните ти.
Там между блокове и къщи
се прибират хората.

Локвите са спомени за музика
дърветата са ни свидетели,
че се опитваме.
А къде е щастието приятелю?
Огледай се...
Любовта не е метафора.

*
Животите ни приличат на страшни приказки с поуки.
Какво оставаме след нас?
Едно тяло на близките –
да приберат в земята.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 42, март, 2023