Людмила Христова - Светлини и сенки

Сянката на облака разрязва времето. Есенната тъга става пълнолуние. Животът е сънна тишина в текстовете на Людмила Христова.

Александър Арнаудов

*
тракийско светилище
до каменната змия
се припича истинска

*
сянката на облака
разрязва планината…
равноденствие

*
меден месец
всички изгреви и залези
пропуснати

*
лют студ
синее сянката
на гарвана

*
завръщане
свита в сянката на мола
бабината къща

*
майско утро
художникът най-сетне улавя
светлината

*
сънна тишина
едва помръдва сянката
на ореха

*
жарко слънце
в сянката на крушата
божи кравички

*
зноен ден
засъхна солта по
чашата „маргарита”

*
залез над плажа
застъпват се сенките
на продавачите на очила

*
античен път
мозайка от светлини
и сенки

*
септемврийски плаж
свободни са всички
сенки

*
есенна светлина
еднакво блестящи
ябълката и ножът 

Отличие от The IAFOR Vladimir Devide Haiku award 2018

*
запустяла къща
по чардака пълзи
сянката на гущер

*
лятно слънцестоене
на прозореца на мазето
черно-бял котарак

*
пълнолуние
нито сянка от
есенната тъга

*
просветват лицата
на каменните ангели
разкъсана облачност

Публ. във в-к Майничи, Япония  - 06.02.2021 г.

*
кървава луна
улицата прорязана
от сенки

*
първа лунна четвърт
над храма едновременно
кръст и полумесец

Списание „Нова Асоциална Поезия“, бр. 32, март, 2021