Ивона Иванова – Vortex
Започваме септемврийския брой на списание Нова асоциална поезия с пропаганда на тъгата и други депресивни удоволствия от редакторката на нашето електронно издание – д-р Ивона Иванова.
BUY A HEART
имам спомени за събития
които никогa не са се случвали
и ти присъстваш във всички
хващам за ръка детето ни
което няма никога да каже мамо
отричам се от себе си
дано в следващия живот
да имаме повече време заедно
LIABILITY
не знаех че има човек
който може да те накара
да заобичаш себе си
май няма
HEARTLINES
крием се да си говорим
като извършители
на неслучило се престъпление
след теб
не искам да говоря с никого
дори и с теб
ЮНИ
не знам дали има друг живот
но дори при най-малкия шанс
да те срещна отново
го играя
без да се замислям
I HATE THE BEACH
докосвам топлото ти тяло
плажът живее в бедрата ми
отместваш ръката ми с трясък
вече не плача за глупости
коленете ми съкрушени целуват земята
просто се радвам
че никой не чува какво е в главата ми
също че никой не иска
ATOMIC GIRL
пълнолунието ми стана любимо
не защото тогава си зареждам кристалите
а защото тогава се виждаме
иска ми се да можех да срещна
твоите очаквания
но всеки ден се уча
колко по-полезно е да бъдеш сам
FRACTIONS
обичам медицината и теб
а бях заета да мразя себе си
не се отказвай
интубирай сърцето ми с истини
свободата да съм себе си
я достигам само когато сме заедно
също да ме хвърлиш в чувал в реката
би било високо оценено
VORTEX
всеки път попадам в кръга
17 дни щастие
2 часа и 22 минути тъга
CANDY NECKLACES
държим се неадекватно
пред другите хора
за да не ни занимават
с глупости
и те пак го правят
YOUNG & DUMB
какво не е наред с вас
да искате да се размножавате
да очаквате това от другите
катастрофална е наивността
с която вярвате
че човечеството има бъдеще
аз просто искам да съм себе си
понякога и това не успявам
LOVE BREAKS MY BONES AND I LAUGH
преди бягах от чувствата
а сега ги гоня
и не виждам иронията
YOU WANTED ME SADDER
каза ми че е нормално
да съм тъжна понякога
но аз съм тъжна през цялото време
пропаганда на тъгата
не само през лятото
понякога някой е там за теб
а не за да използва като изтривалка душата ти
все още не мога да го повярвам
YOU JUST DON'T WANT ME TO SMILE
галиш косата ми
само когато съм на колене
запушваш устата ми
за да не се усмихвам
ВЪЗПЯВАМ ЕЛЕКТРИЧЕСКОТО ТЯЛО
сърцето ми е деликатес
с електрическа активност
DINNER & DIATRIBES
прости учителю тъгата ми
не съм я искала но без нея не съм
себе си
вехне на гърдите му ръката ми
синята вена е река към портала
на ада и лявата част на врата му
убий ме
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 44, септември, 2023
