Александър Арнаудов - Was ich liebe
Строителите на съвременна България са катастрофа на магистралата София-Пазарджик. Радио “Веселина” предава съобщения за бомбени атаки с гласа на Тил Линдеман. “Внимание, внимание…” – представяме ви последните стихове на редактора на “Нова асоциална поезия” Александър Арнаудов.
разстоянието по магистралата
София-Пазарджик
е инстантна депресия
кризата на средната възраст
е спряла в аварийната лента
отричам примирението
по пътя за ада
всички слушат Радио Веселина
размествам планетите
обявявам капитулация
зачевам бягам в чужбина и забравям
преструвам се че обичам роднините
и пак проспивам пътуването
ние сме катастрофа
която предстои да се случи
добре че нямам книжка
край на радиосъобщението
Was Ich liebe
ало мамо
обаждам ти се често
след психиатрията
вината ни свърза през 5000 км
ехото прескача прага на болката
връзката върви към разпад
говоря тихо
като малко дете
със страх от порастване
защото не помниш нищо
преди болестта
заради лекарствата
саундтракът на живота ми
е песен на Рамщайн
гърмяща от колоните
докато пушиш в кухнята
преди да ми се обадиш
радостта ме облива
като конфетите от механичния член
язден от Тил Линдеман
над тълпата
на стадион Васил Левски
когато разбрах че няма да имам деца
не бързам да затворя
казваш обичам те
връзката не се разпада
бетси от съседния отдел
главите на звяра се удвояват
след поредния уволнен служител
за мъжете не ми пука
но пикая газ
когато видя жена да тормози жена
устата се пълни
с екологични отпадъци
от болка спомени и неуспехи
в кариерен план
корпоративната джунгла е превзета
от жена която се мисли за Господ
и засяда в гърлото
на мечтателите
за свобода от 9 до 5
мощният ларинкс е укрепен
с челюсти люспи
и изхабен запас от отрова
не знаех че в офиса
наемат влечуги
добре че на шефа му трябват
обувки от естествена кожа
тишината ми остарява
цял живот ме охраняваше
от приятели
семейство
гаджета
колеги
непознати по улицата
случайни хора на концерти
доставчици
баби на гишета
скучни поети
стюардеси в самолета
продавачки в денонощния
и от мен самия
гласовете се взривиха
липсва ми
да ме стиснеш за гърлото
рейв партита
като остарея
ще разказвам умилително за
хаус
техно
джънгъл
дръм енд бейс
дъбстеп
транс пситранс
хардкор хардкор техно и хепи хардкор
и колко мразим чалгата
Бай Тошо е в даркруума и халюцинира
светът се крeпи на ярост вой и рев
ще приспивам внуците си с бял шум
внимание
това не е учение
казва дрезгавият мъжки глас
с бавен и отчетлив тон
в продължение на няколко минути
преди да отправи предупреждение
че светът е напът
да се самоубие
обратни гласове
родната действителност
вие и крещи
докато се самоизяжда
напълно нормално е
да те размажат от бой
в столичен парк
напълно нормално е
да си радикализиран тийн
напълно нормално е
да унижаваш биеш снимаш
защото чуваш гласа
в главата си
напълно нормално е
различните да мълчим
майната му на
образованието културата и съжителството
щом смее да шепти
няма страшно
всичко е наред
насилието е норма
почиствайте и прочиствайте
ума си от обратните гласове
добре дошли
в държавата на ужаса
ежедневно бием жени и деца
добре дошли
в Булгаристан
не викай за помощ
пътувам към болката
багажникът е пълен с тишина
усещам болката
между панелените блокове
спуска се до мен
и се пързаля в ръцете ми
пада на колене
и ми предлага брак
паля цигара
правя кафе
и целувам болката
на път за работа
кожата ми вехне
и ляга до болката
крясъците не угасват
13 убити жени
от началото на 2023
нищо не започва
отначало
освен болката
добри новини
всички сме застрашени
от изчезване
нито една повече
държавата е блато
на повърхността изплуват
джендъри
драг кралици
конспирации
и поредните избори
докато се давим
в домашно насилие
смърт по пътищата
проблеми в училище
застаряващо население
и опашката на терминал 2
потъвам надолу
за да стигна до тялото
на поредната убита жена
спасението е дъно
пуснете котвата
централен софийски квартал
другата стая е чужда
и често се чува
плач на новородено
сълзи след изневяра
скандали с приятели
закъснял разговор с възрастни роднини
музика в банята
звука на телевизора
и клюкаренето на домоуправителя
искам всички да млъкнат
за да си пробия спокойно
дупки за климатика
редовните посетители
напускат главата ми
в изолирани коридори
водещи към детската стая
нови и стари имена се сливат
в суматохата на шума
още съм малък
в секундите на затишие
обичам да ходя до видеотеката
да гледам нямо кино
отново и отново
за да заглушавам болката
пулсираща в ушите ми
с усилването на крясъците
раста и аз
в стаята ми лежат две грамадни колони
закрепени една за друга като родители
първата е с изгърмени бушони
другата предава мощни гърмежи
спомените озвучават
жаждата за живот
пред тишинита всички сме равни
следваща станция минало
вдига ли шум
говорителят в метрото
ако няма кой да го чуе
гласови бележки за след 10 години
мълчанието на близък човек
варира в капацитета си
между атомна бомба
и безрасъден разстрел
говорете с близките си
накрая остават само
гласовете в главата
коефициентът на затихване
Господ наказва с мълчанието
на всеки който искаш да чуеш
преди да падне самолета
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 43, май, 2023
