Ивона Иванова – Никога няма да бъда
Никога няма да бъдем – себе си и всичко друго на света. Романтиката не е мъртва, но е много извратена – от Разколников до Тед Бънди в поредната патоанатомична дисекция на битието и времето на редактора на Нова асоциална поезия – д-р Ивона Иванова.
Everythingship
всеки път разговорът с него е приятен
косата му пада по раменете ми
треперят пръстите
и гладни са за сенките
които е оставял по врата ми
блуждая в неговия поглед
безбрежен
хоризонт
сънливо утро
ще се обеся на прозореца
You got me babe
била съм много неща
за всички други
нищо значимо за теб
разбира се
удавих се толкова пъти
но никога не забравих как се потъва
Existential crisis
животът е котенце
с продължителност
една година
точно колкото трае и любовта
ще се оплача на Вишневски
че нямаме деца
чиято психика да съсипем
Everything is so vanilla
не знам дали съм способна да обичам
казвала съм го на много хора
бъркаш в мен като много хора
на които раздавах любов по домовете
сега любовта ми е бездомна
от време на време ти казвам че те обичам
не знам дали ще ме разбереш
не знам дали сама ще си повярвам
Thoughts from a balcony
цигареният дим обгръща лицето ми
махни го
изтрий мислите и сънищата ми
искам да стоя затворена на балкона
и да не усещам нищо
Missing white woman syndrome
самоубивам се за внимание
в неговата къща
няма стена зад която да скрия тъгата си
So I married an axe murderer
романтиката все още
не е мъртва
но е много извратена
Good man, cruel world
ти не си такъв човек
от километри си личи
че саботираш бъдещето си
отвращавам се от държанието ти
и как всеки път разваляш всичко
Doin' time
никога не трябва да заставаш
между жена и мечтата ѝ
но мъжете все не си знаете мястото
Red flags and butterflies
когато те блокирам
ръката ми няма да трепне
обещавам
Never to heaven
боси крака по паркета на църквата
разпадам се на парчета пред олтара
никога няма да бъда булка
никога няма да бъда майка
никога няма да бъда
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 45, ноември, 2023
