Ивайло Мерджанов - Закачени за безкрайното

Capture.PNG

НАИСТИНА

казваха спри да пишеш
когато си в психоза
когато си пиян
и когато си влюбен

а кога да пиша?
запитах ги

когато умреш
позасмяха се ония

съжалявам братя, рекох
очаква ме безсмъртие
и не заради поезията
безсмъртие навеки.

____________________

Наистина
Възкръсна!


Ивайло Мерджанов

ПОЕЗИЯ

толкова думи за любов
а само любовта мълчи

ДА СИ ПРОФ. Д-Р ПОЕТ

oзначава да убедиш целия
свят че страдаш докато
всъщност си доволен
и клатиш кайсията

ДВОЙНА РАДОСТ

Истинското Удоволствие Да Четеш Поезия
Сравнимо Единствено И Само
С Истинското Удоволствие Да Не Четеш Поезия

ЧЕТИРИ РЕДА КЪМ БЪДЕЩИТЕ ПОЕТИ

ницше им го каза: бе много лъжете
прочетохме съгласихме се да прав е
а ние какво направихме с поезията си
фалшивей за слава стихове за наградата

ПЛАН ЗА МОНУМЕНТ

аз съм корозията загризала
гръбнака на твоята статуя
разпалила в нозете ти ръжда
в сърцето му бетоново съм вятър

ДАМИТЕ ЗНАЯТ ЗАЩО

не знам какво е любов но
да имаш ебач и да пишеш
стихове за истинският
определено не е любов.

ЗАДАЧИ НА БЕЗГРИЖИЕТО

нагласен до съвършена адекватност преставам спирам
да мисля за каквото и да е и сега съм пределно
смъртно съсредоточен не върху теб а
в най-важния значим и проблематичен казус на
живота ми защо лулата ми не иска да се разгори добре

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 33, май, 2021

Previous
Previous

Цанка Шишкова - Безсъние

Next
Next

Ружа Матеева - Четири сутринта