Ивайло Мерджанов – Анамнеза на любовта

От Бога най-далеко е да си на върха, затова Нова асоциална поезия обича ъндърграунда. В компанията на сивочерния хор на момчетата от Хадес, изпълняващи на отвъдни ноти божественото мълчание, с есхатологична радост ви представяме стиховете на Ивайло Мерджанов - все-навътре и по-дълбоко в любовта, която ни маха главите и ни кара да говорим апокалиптичния език на зимните врани.

какво ще разкажеш за враните

в тяхната елегантна траурна компания

никога не бях толкова сам

колкото сред хората

дрезгавите им баритони

винаги са ме разведрявали

сивочерния хор на момчетата от хадес

се навърта ежедневно тук напомняйки ми

че никога не съм напълно изоставен –

те са край мене, наблизо са и бдят

наглеждат ме разбират всичко

дискретни като погребален агент

деликатни като есента и тихата болка

загрижено ме убеждават

с най-човечни и омъдрени доводи

да не се приключвам –

имало смисъл да се изживее

уродливия панаир.

погледай ги

как поезията е заличаване

изтрих всички блогове и заличих всички

отговори които съм давал над десетилетие

как съм го живял преди да те видя

преди да усетя болката ти

пазиш всичко трупаш архивираш го

накрая слита смъртта и троши думите

аргументите възраженията обидите

гнева отговорите и всичко освен

едното обичам те

как съм го живял

преди да те обичам

какво е да си автор

постижение в литературата е

да се избавиш от демона на писачеството

да се спреш.

какво е да си покорител

от Бога най-далеко си

на върха

какво ти е необходимо

след всичкото всемирно

искам трябва боря се и тичам

накрая просто

ти е нужен някой

с който

да помълчиш

и какво накрая ще ме запиташ

какво си ти любов и защо

ме водиш все по-отвъд

и все по-навътре и все по-дълбоко

в живота който си

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 32, март, 2021