Иван Чорлев - Аз съм даскалче

Вселената е хаос и бюрокрация. Отпращаме истерични чиновници и посрещаме жълтите книжки в учебния план на Иван Чорлев.

Александър Арнаудов

Аз съм даскалче

Аз съм даскалче, учител млад,
с плам в очите, но уморен и слаб.
Работя всеки ден от сутринта,
в система на хаос и бюрокрация...за беда.

Аз съм даскалче и хич не обичам
по свирката на съмнителни експерти да тичам.
РУО, вместо подкрепа ме сочи с пръст -
козирувай, другарю, ако искаш в заплатата си ръст.

Аз съм даскалче и зная,
че няма кой да чуе моя глас.
За МОН съм лаик - само лая...
гнус ме от тях – реформа с привкус на праз.

Аз съм даскалче и предусещам,
задни части ще се пръскат от проверка.
Чиновниците сте истеричен щам...
за жълта книжка, заверка и медицински печат.

Жълтопаветна кочина

(Приликата с действителни лица НЕ Е плод на фантазия)

Над България тежък дим се носи
от обещания, празни като листи.
Свиня в костюм пред мисирките грухти
с очи, затворени за всички истини.
На въпросите отговаря с мъглив воал.
В кабинета тихо се затваря,
и докато страната потъва в хаос,
тиквун спокойно с кюлчета си ляга.
Пътищата криволичат в празни мисли,
закони, дето никой не следи,
а в кръчмите се водят стари битки,
дългият надува чалга до зори.
Наредбите се пишат, ала с мисъл скрита,
зад параграфите удобно се мълчи.
Който бърка тайно под полата -
е отличник в Харвард, нали?
Пари текат, но не към болниците стари,
а към джобовете, които не признават срам.
Където всичко вечно е по мярка,
и моралът е останал в папка спам.
И така върви си страната малка...
сякаш кораб без платна в море от кал.
Политикът пак на трибуните ще се изправи
с нови думи и златен хал.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 50, ноември, 2024