Ивайло Мерджанов - На кой му дреме че си поет

НАШАТА ДОБРА ЕВРОПА 4
ПЕМБЯН СЕРТИФИКАТ

веднъж започнала 
атаката срещу
свободата може
да бъде спряна 
само от свободата

Ивайло Мерджанов

black lesson

нацистите са правили мними 
медицински прегледи като параван
за огромен брой екзекуции полезно е
подир този заксенхаузенски факт 
навсякъде където със силови 
тоталитарни и наказателни 
мерки ти пазят здравето 
да имаш едно наум


нещо ново?

в стационара ми го играят
доброто и лошото ченге
едната с маска над носа
другата изобщо без седя
в ъгъла и гледам прозореца
много умрели бе ивайло
не вярвам на официални
статистики как така ами така
нося си маската както виждате
ама не я носиш правилно
прави ми забележка маскираната
казвам им че живея на принципа
от поговорката че в страната
на гърбавите трябва да се
понаведеш новини не гледаш ли
избягвам тия послания сигурно
се предполага че трябва да
съм уплашен до смърт да не
излизам на улицата или отново 
да влизам в диспансера? е не
чак толкова не да признавам
си следя панаира индиректно
и горе долу съм наясно това 
е довиждане и на вас желая ви
всичко хубаво да влезе следващия


светове

всеки поглед на случайна жена
загледана от мен на улицата 
ми дава повече 
отколкото ми даваш ти.


the bewildered herd

когато си повярваш усетиш 
че си по-добър като човек 
по-стойностен умен ценен и отговорен
по-способен и важен от другите 

и те заслужават 

да притежаваш власт над тях
заслужват твоето снизхождение да им се посветиш 
и даже да ги водиш
да ги управляваш за тяхно добро

светът печели още един политик повече

и дяволът както в приказка за 
стълбата на христо малко след като 
се осведоми: кой си ти? 

излиза с някои предложения


бесове

забравили за любовта
се втурваме в политиката
и там умират душите ни


по рецептата от княза на тоя свят

между три реклами на телевизора 
облъчени образовани информирани 
и сгънати одве хвърляме кърпата 
и изчезваме. а сме родени свободни


на кой му дреме че си поет

да си поет вече е банално клише
и корпорация всички си вярваме
но ако си от истинските тук и утре
ни очакват ковчези вместо детски
люлки а много ще заболи много


тихо събитие

любовта за разлика от секса и поезията
е тихо събитие.

вероятно най-тихото.

нещо като болката
нещо като смъртта


потвърдено не

не тръгнах не дойдох
не изминах трите часа двата дена
за да се погледна вътре тук
в огледалните зеници на очите ти
черните кристални зали на душата ти 
като този който трябва 
като този който наистина трябва
да измине двата дена 
трите часа

безсмъртието на любовта ни

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 35, ноември, 2021