Ива Спиридонова - Адът на живота (“Биография на бездната“ на Александър Арнаудов)

         Движението към и в личната бездна при Александър Арнаудов има строга хронологична последователност и, може би неслучайно, стъпките носят имена, започващи с буква „А“... точно като Ада. Пропадането е биография на раждането в смърт, на живота като инцидент, на напускането и завръщането в нищото, но и въпрос към себе си – оставаш или си отиваш завинаги? Тази книга е търсене на човекообитанието, дефиниция на себе си, усещане за небитието като абсолютна свобода, констатация, че „в този свят няма да бъдем“, култ към сърцето без пол. Тя е и послание, дошло от бездната, може би най-важното послание – „предай нататък свободата“.

         Накрая се оказва, че бездната е общочовешко понятие за свобода, дотолкова безкрайна, че да може да побере не само границите на личното ти сърце, но и целия съществуващ свят вътре в нея. Прекрасна метофора на празнотата, онази черна дупка, от която всички ние идваме и в която рано или късно ще се завърнем. Но преди това ще трябва да минем и през Ада на живота си. За да добавим и нашата частица тъмнина във вечността.

         Не зная доколко читателят е готов да си признае, че тази авторова биография, с цялата своя бруталност, е валидна и за него самия донякъде. Но едно е сигурно – Александър Арнаудов е порасъл в думите си дотолкова, че да има правото да напише своята „Биография на бездната“. И никой да не може да оспори фактите в нея.  

Ива Спиридонова


Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 42, март, 2023

Previous
Previous

Людмила Христова - Нещата от живота

Next
Next

Ирен Петрова - Като другите