Ирен Петрова - Като другите

За да не бъдеш в конфликт с реалността, просто трябва да я отбягваш.

Ирен Петрова

***

аз съм жена, но също имам и душа и тя понякога плаче
тази вечер една тъмна ръка хвърли сянка върху ѝ
и заплаши да погълне светлината ѝ
душата ми се превърна в див заек и понечи да избяга
но усети че крака ѝ липсват а крила нямаше –
не беше птица – нито зъби да захапе звяра за врата
беше се превърнала в цвете и не мърдаше
само сълзеше когато тъмната ръка едно по едно
откъсна всичките ѝ листенца
моята душа почерня от скръб че я бяха докоснали

КАТО ДРУГИТЕ

да ми беше оставил поне някакъв белег
рана на челото счупена кост или зъб
нещо – да те помни плътта ми
да ми беше оставил някаква болка
да държи будна нощта ми
и да скрива продължението на живота

но ти замина и не ми остави нищо –
даже сбогом
последната ти дума беше: после
но после нямаше
само сухите сълзи бързо избледнящи
до празнота която не боли
безчувствено е мястото на обичане

да беше като другите мъже –
да беше одрал кожата ми извадил око
да беше ме вкарал в лудница
проклето да е благороството с което ме лиши
от спомена за твоето присъствие

НА ГРОБА ТИ

ако посадя цвете на гроба ти
ще израсне ли душата ти в красивия му цвят
ако всеки ден го поливам и милвам
ще ме погледне ли някой ден с твоите очи
ако го прибера у дома си
вземайки част от пръстта в която лежиш
ще се превърне ли самотата ми в несамота
или просто ще вехнем заедно въпреки грижите
и илюзията че смъртта е победима
а може би присъстваш в лъчите на слънцето
в повея вятър
в топлата прегръдка на чаршафите
или това цвете е последното за което се държа
за да не падна и аз при теб


Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 42, март, 2023