Ива Спиридонова - Не съм Милоска

Сърцето ни бие с 340 удара в минута. Венера е създадена от мрамор. Пулсираме в камъка и говорим древни езици с Ива Спиридонова.

Александър Арнаудов

НЕ СЪМ МИЛОСКА

Венера ми завижда за ръцете,
за дланите и пръстите се моли,
за остриетата на всеки нокът,
оставили невидим отпечатък
и видими - контурите на тяло,
за линиите на живота и съдбата,
за кожата ти - в нея се вкопават
отвъд разумните предели,
през кости, сухожилия и вени
и вливат се в реката на сърцето.

Венера е създадена от мрамор,
но аз говоря древните езици
на камъка, във който ти пулсираш.

Докосването може да ти каже
как точно сред света ми съществуваш;
как точно съм света ти съществуващ.

π

Часът е 3,14.
Според сърцето ми, поне 340 в минута.

Среднощие. И отново сънувам. Губим пътя, както винаги се случва. Кално е. Разплакана пръст.
Ти си кал. С твърде голяма душа за побиране и още повече опити да се превърнеш в пустиня. И животът минава през теб като през сито, без да можеш да го посееш и отгледаш.
Аз съм създадена от реброто ти, онова съм, което ти липсва. Но цял живот се опитвам да се наместя в нечии друг гръден кош и да бъда причина за дишане.
Изгубени. Моят компас полудява и губи посоките заради разплаканата пръст в очите ти. Следващата стъпка е сляпа.

Часът е 3:15 и едно ребро в повече.
Сърцето ми твърди, че времето е спряло.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 43, май, 2023