Ники Джовани & Джак Гилбърт (Превод: Илеана Стоянова)
НИКИ ДЖОВАНИ (1942- 2024)
ПРИМИРЕНИЕ
обичам те
защото Земята се върти около слънцето
защото Северният вятър духа от Север
понякога
защото Папата е католик
и повечето равини - евреи
защото зимата се влива в пролетта
и въздухът се прояснява след буря
защото само моята любов към теб
въпреки очарованието на гравитацията
ме предпазва да не пропадна от Земята
в друго измерение
обичам те
защото това е съвсем естествено
обичам те
защото то е като навика
да проспивам лекциите в колежа
или да казвам, че съжалявам
когато ме спират за превишена скорост
защото пия чаша вода
сутрин
и паля цигара от цигара
през целия ден
защото пия кафето си черно
а млякото с шоколад
защото ти сгряваш краката ми
по пътя на живота, който е бъркотия
обичам те
защото не искам по друг начин
да живея
безпомощна съм
в любовта към теб
толкова ме радва
да чуя как крещиш името ми
удивена съм, че можеш да устоиш
заключвайки ме в ехото на клетката
където гласът ти отеква
през четирите стени
запращайки ме в спазмите на екстаза
обичам те
защото ни беше толкова добре
толкова дълго време
че ако не те обичах
трябваше да се родя отново
и това не е теологично твърдение
жалка съм в моята любов към теб
The Dells пеят „Love Is So Simple“
толкова е проста любовта
а само мисълта за теб
изпраща неописуемо сладко множество
тръпка в тялото ми навсякъде
обичам те
защото няма две снежинки да са еднакви
но е възможно ако стоим на пръсти
и вървим между капките дъжд заедно
обичам те
защото се страхувам от тъмното
но на светло не заспивам
защото разтварям очи сутрин
и се събуждам
за да те намеря там
защото с всичките си магически сили
ти беше
предопределен
за да те обичам
защото нямаше нищо друго
освен че пак
бих те обичала
обичам те
защото ти ме създаде такава
да искам да те обичам
повече отколкото обичам себе си
и свободата си
и обвързаности си
и отговорностите
обичам те, защото промених живота си
да те обичам
и защото ти ме видя в един петък
следобед
а аз го реших, че ще го направя
ще те обичам
Обичам те Обичам те Обичам те
ДЖАК ГИЛБЪРТ (1925-2012)
ЗАБРАВЕНИЯТ ДИАЛЕКТ НА СЪРЦЕТО
Колко удивително, езикът може да дава значения,
но и плашещо, че не съвсем точни. „Любов“, казваме,
„Бог“, „Рим и Мичико“, пишем, и думите
неточно определят всичко това. Казваме „хляб“
и той означава много за една и малко за
друга нация. Френският няма дума за „дом“
и ние нямаме дума за дълбокото наслаждение. Народът
в северна Индия измира, защото древният им
език няма думи за обич. Мечтая за изгубени
речници, които могат да изразят нещо което ние
вече не можем. Може би етруските текстове биха обяснили
най-накрая защо двойките на плочите в техните гробници
се усмихват. А може би не. Когато хилядите
мистериозни шумерски плочи бяха преведени,
те изглеждаха като бизнес записи. Но какво ли ще е, ако те
са поеми или псалми? Моята радост е същата като дванадесет
Етиопски кози, стоящи мълчаливи на утринната светлина.
Господи, ти си плочи сол и медни слитъци,
велик като зрял ечемик, гъвкав под работната ръка на вятъра.
Гърдите й са шест бели вола, натоварени с бали
от дълговлакнест египетски памук. Моята любов е сто
стомни с мед. Корабите натоварени с туя са това което
моето тяло иска да каже на твоето тяло. Жирафите са това
желание в тъмнината. Може би спираловидната минойска писменост
не е език, а карта. Това, което чувстваме най-силно е безименно
освен да го наречем кехлибар, стрели, канела, коне и птици.
Превод от английски Илеана Стоянова
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 51, март, 2025
