Евгения Динева - Теория на мълчаната вода

Мълчанието на водата се разтваря в нас. Сърцето е лилава вселена, търкаляща се по ръба на съня ни. Думите на Евгения Динева чертаят картите на тялото.

Александър Арнаудов

Теория на мълчаната вода

Ако никога не произнеса страховете си на глас 
и сънувам само в четвъртък, 
Вселената няма как да ме намери 
и така да сбъдне всички кошмари. 

Периодична таблица на дома

В гърдите ми се е загнездило
парче пирит. То ме дърпа обратно към вкъщи
и към градината с лалета,
пръснати в зеленината като пълнолуния,
далече от ръждивите релси.
Баща ми върви след мен,
облечен в кадмиево жълта риза
и с меден прах
по върховете на пръстите.
Поглеждам към небето от кобалт,
захлупило площада и „Свети Николай“.
Татко ме изпраща с очи от горчиво кафе
под свъсени вежди.
Ела си пак, казва, преди ръцете ми
да са потъмнели
като бадемовите клони,
промъкващи се през оградата.
Ела си пак, преди майка ти да е спряла
да разпознава коя си.

*
Пукнатините по зелените плочки в банята
са разпръсната мрежа от резки,
съвпадащи с тези по дланта.
По тях пълзи капка вода,
отронва се и пада при мен във ваната.
Изтърканият теракот ражда тръпки
по гръбнака ми, а мокър кичур изпраща трептене
като зефир над езеро по повърхността.
Острият връх на стоманата очертава контурите
на още една вина, на още една грешка или недоразимение.
Сърцето ми тупти под
лилавата кожа на китките и струйка
с цвят на размит гранат се разтваря в топлината.
Съединявам всички линии-
тези, които са ми се паднали и
тези, които сама прокарвам по ръцете и бедрата си.
Създавам още една карта с места,
които съм издълбала от себе си.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 45, ноември, 2023