Ева Гочева - Смъртта обича да е слънчево

Небето е корем на котка. Тревите мъркат. Смъртта обича да е слънчево в лятото на Ева Гочева.

Александър Арнаудов

*
един ден ако те няма на кого ще кажа:
детето ми е болно
успокой ме, мамо
успокой детето си
за да успокои то своето собствено
нали така правят майките 
целуват по челото поколения назад
чак до първоизточника
и шият копчетата му
вечно шият
шият 

затова ли си толкова уморена, мамо

ако един ден те няма и не кажеш:
спокойно, слънце, и това ще мине
как ще успокоим тогава 
децата на децата ми
а те децата на техните деца 
и така нататък до самия бог
как ще зашием копчетата му, мамо

майка ли да си стана
ако те няма

*
средата на юни е
деца скачат на ластик
небето е корем на котка
мъркат и тревите
излизам от магазина
в който всичко е красиво:
закланите животни 
са изящни ивици кайма
бананите пращят от слънце
а торбичките
ах, биоразградимите торбички
спасяват света

излизам в лятото на лятото
и един гълъб пада във краката ми
като граната 
в червено гръмва и главата му

да умреш сега изглежда невъзможно
но ето че се случва

смъртта обича да е слънчево
така е нещо като чудо

*
хайде да останем 
в слънчевия сплит на късния следобед
в който ти все още се излежаваш до мен
а раменете и гръбнакът ти 
са кръстът на всичките религии
тогава ще знам:
срещнала съм те за да повярвам 
в силните ти кости 
в зеленикавите пътища на вените 
срещнала съм те защото 
най-доброто на което съм способна
е да повярвам в тях

хайде да останем
ще чакаме позеленяването на света 
ще сме риби в затопляща се от слънцето река

хайде да останем 
животът е приятно място 
но това не е достатъчно

трябва да повярвам в нещо

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 49, септември, 2024