Емилиян Иванов - Песен на зимата

Зимата идва да не си отиде никога с новата свръхдоза съвременна асоциална ъндърграунд поезия от култовия безначален и безкраен цикъл на Емилиян Иванов – „Песните на Софосбувир“, части от който са публикувани в предишни броеве на електронното ни списание.

КОЛЕДНА ПЕСЕН

Отдавна, вече [ние] сме забравили, какво празнуваме
на този ден – дали не бе, то нечие раждане? Успение? –
интересен проблем: за сватба ли, или отструване,
и за какво, освен отрупаната маса, сме събрани,

щом време е, отново – на слънцестоене,
и насилствена смърт при прасетата –
ще могат ли да отговорят философите,
или – поетите?

„Тиха нощ, свята нощ!...,” е, ала студена, тежка
и непреходна.

ИСТОРИЧЕСКА ПЕСЕН

Бе, сякаш, друго небето, що отрази залеза в онзи ден,
чието слънце, пък, изгря от югозапад – по изключение;
беше студена – нощта, влажна; бе в ледена пот, и съвсем –
прогизнал вятърът; навътре в себе си, изтичаше водата –

безвъзвратно; и никой не можа, тогава да пие от нея;
месото – осолено – оживяваше самò в килерите;
превръщаше се бързо виното – във блудкава шира;
в зловонен хайвер се разпадаше рибата; и на природата –
езикът – през този ден немееше.

ИСТОРИЧЕСКА ПЕСЕН – 02

Сиропът, сок от глàуциум съдържал,
опиум, коноп, маслò исопово, ефедра;
от мащерка – течен екстракт – щедро; и съставка,
още една, съвсем непозната – скъпа и рядка...

... И бързо растяли децата – и силни, и здрави;
и все по-красиви, и умни – към Северния кръст
на Звездното небе, се взирали; опознавали –
фино – лицето му; Вечерницата – сутрин
поздравявали; четели нощем в далечното
минало* – във остарелите години – на светлината –
току-що, уморена, пристигнала..

... Децата засаждали спиртни дървета –
навсякъде по градовете; и задълбочено изучавали
Хармония и Контрапункт – всичко от себе си давали...;

но имало една проблема: Сиропът само за деца ставал...

ИСТОРИЧЕСКА ПЕСЕН - 03

....по едно време, близо до автогарата в Горна Оряховица, в една бакалия – „Господ те мрази” – се казваше – продаваха нелегално, изпод рафта, както се казва – жизнена памет. По данни от пресцентъра на полицията, тя е незаконно отглеждана в района на съседните села – Поликрайще, Първомайци, Самоводене и т.н., скрита между насажденията от технически коноп.

Вземете, миналото освежете; и банка силна кръв –
да бъде нулева! – му влейте; обновете скоро
паметта фантастна – нека с настоящето, най-сетне,
да се срасне нейната снага; и нека бъде всеки пръв

и сам – творец на всичките си спомени!
Накрая, нека всеки вземе няколко лъжи,
и после – отрече ги – за да почне да важи
самата истина – до дъх, до кости и до корени.

ПЕСЕН НА ЗИМАТА

Дошла съм, за да никога не си отида;
и всеки миг, за мене ограден, е свиден;
почти невидим, е ликът му, но красива,
призрачната му осанка – хладна – бива,

макар сурова и помръкнала; пораждам време,
във което бурята, с хореите на моята поема,
пред уморените очи, да затанцува, пред замазаното
зрение на миналата пролет, и да изпразва, тя го от
всякакви видения, от светлина и отражение...

из цикъла „Песните на Софосбувир“

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 50, ноември, 2024

Previous
Previous

Петър Чухов - Рай след рай

Next
Next

Диана Петрова - Вандалски акт