Димитър Пенчев - Вирус
Любовта като вирус, който лекува тъгата на живота ни, любимият като Бог, който насочва реката на мислите ни... и безкрайните реторични въпроси, които си задава Димитър Пенчев в ранната пролет на своите стихове. Само този март, само на страниците на списание НАСП.
Ива Спиридонова
ХАМЛЕТ
Открай време
два ангела
се борят в мене
и спорят все за същото –
да бъда или не…
… А дали
в това е
въпроса...
кой, кой
ще ми каже?
АМЕРИКАНСКА ТРАГЕДИЯ
Дори не си задавам въпроса
обичаш ли ме.
Ами да, аз съм Клайд –
щастлив съм само
от вероятната
възможност
това да е така!
ВИРУС
Заразѝ
мислите ми
със себе си…
Няма лечение!
Обречен съм
да те обичам
вечно.
Но един въпрос ме мъчи:
дали е миг Вечността?
Би било жалко,
защото съм
ненаситен за теб.
Бих искал този
миг завинаги!
И бих извикал:
„О, миг, поспри!
Ти си тъй прекрасен!”
А душата...
дявол да я вземе!
КОЙ Е БОГ
Творец съм,
създател,
демиург.
Реката от мисли е мое дело.
Посоката, в която тече – твое.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 32, март, 2021