Дилян Еленков – Тъжно
Котката на горещия ламаринен покрив е на 16 и това е тъжно – в тъжното сърце на Дилян Еленков.
тъжно
тази сутрин
се събудих тъжен
погледнах през прозореца –
небето тъжно
посрещаше слънцето
в тъжното ми легло тъжната ми
котка мина тъжно през мен
със своето
тъжно мяучене
изритах я с тъжен ритник
тя тъжно се сви в гардероба
погледнах я и
тъжно отместих поглед встрани
понеже е на 16 а за котките
това си е тъжно;
пуснах телевизора за него няма
да обяснявам
освен че го изгасих без тъга
бих най-тъжната чекия в живота
си
увита в тъжна фланелка която някога
обличах
отново пуснах телевизора
отново го загасих
пих тъжна вода
която поделих
с тъжните си цветя.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 46, януари, 2024