Диляна Стоилова - Аксиома
Намираме се в тъмното на живота. Мразим и чакаме болката. Бавно преминаваме във времето на Диляна Стоилова.
Александър Арнаудов
~ Щастие ~
Оставям всички на мира,
дори и себе си
~ Опит ~
да те отскубна от съня си
да променя дните си
а после бавно да те освободя от себе си
да заживея с отсъствието ти
и да пренебрегна наказанието че те няма
опити... като безобидни многоточия в края на изречението
и нищо друго
~ Лична аксиома ~
Не мога да живея между хиляди болки
Клатушкам се
Потъвам разбъркана
Пропуквам се от всяка чужда илюзия
Пръскам се с всяка своя въздишка
Два сезона ме теглят едновременно
Падам винаги в раните на другия
Зимата е твърде красива,
за да ѝ се предам
Чувам ехото си
Зная че принадлежа
Само сега
И само на себе си
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 42, март, 2023