Диана Юсколова - Есента няма никакъв смисъл

Смъртта ни разкъсва, а животът е в неизвестност. Молим за край, за да не сме сами. Есента няма никакъв смисъл, когато растем и ставаме преходно състояние в поезията на Диана Юсколова.

Александър Арнаудов

Бог

Бих могла да помоля за край –
точно както и за начало.
Но понеже ми трябва причина,
ще  помоля за бог –
не тяло,
а онази вселенска душа,
която разбира всичко.
После за дълго ще помълча.
За компания,
да не е самичък.

*
Преди полунощ
есента има някакъв смисъл,
листопадът е само
някакво преходно състояние.
Ще си намеря червената шапка,
шала и ръкавиците!
Още утре!
Какво друго ми трябва ли?
Един дъх разстояние.
Малко чисто пространство за дишане
без звезди, страхове и зима,
без правилни стъпки в тъмното.
Ако изобщо някъде има...
Ще запаля цигара
и ще сдъвча мъглата на порции.
После ще ги изплюя -
гадно е, не се търпи...
След полунощ
есента няма никакъв смисъл.
Самоцелно расте,
самоцелно живее и спи.

*
Животът ми – чудесно малко животинче,
наивно и добронамерено. И почти мъртво.
Събират се обаче непознати призраци
(пресичащи неправилно, но компетентни иначе)
правят дисекция на малкото му тяло,
за да се разберат причините,
да се избегнат грешките,
да се почисти болното и да остане здравото.
Или от скука. Или за забава.
Причина за смъртта – такова беше времето.
А времето е безпричинно. Просто е –
дели се на добро и лошо време.
Животът мога да деля на повече:
на светли и на тъмни периоди,
на мигове, минути и моменти,
на щастие и разни други лудости,
преди, след и по време на кошмарите,
на лято и безсмислени подробности,
на минало, сегашно и небивало...
Докато не остане твърде малко,
за да успея да го разделя отново.
Причина за смъртта – разкъсване.
Причина за живота – неизвестна.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 34, септември, 2021