Диана Юсколова - Чужди сънища

Диана Юсколова представя себе си като обикновен човек, който подрежда думи. Родена е в София през 1972г., но е израснала във Варна. Учила е психология и икономика, но вече повече от 10г. работи за различни медии като автор и редактор. Обича пътуванията, приключенията и предизвикателствата, но и семейния уют, и тишината. Пише стихове откакто се помни и твърди, че писането е начин на мислене, а не умение на пръстите. Автор е на три стихосбирки: "Случайна"(2010г.), "Лабиринт за слепи птици" (2013г.) и "Аплодисменти" (2018г.), както и на един сборник с кратки разкази - "Страничен шум" (2018г.)

*
Разстоянието между мен и тебе
е две ябълки, един буреносен облак
и шепа нищо неказващи думи.
Разстоянието между теб и мене
е два еленови скока, един крясък на сойка
и мирис на мокра трева по изгрев.
Разстоянието между нас е тайна.
Вятър в старите борове привечер.
Онзи шум на морето в рапаните. Главоболие.
Разстоянието между нас е само наше -
принадлежи ни.
Затова толкова много го пазим
да не си удари коляното,
да не люлее твърде силно люлката
и да си учи уроците.
А то расте ли, расте...

*
В такива нощи ореховите листа
спират да дишат, пускат се от клоните
и тръгват към земята. Долу, в ниското
вселената е с други измерения.
Причината е в източния вятър,
в цвета на ягодовата луна,
вкуса на сълзите, изпуснатия влак
и най-вече в коридорите,
отказали да приютяват сенките
на чужди сънища за щастие.
Присъща ни е алчността за обич,
която винаги е недостатъчна -
още лъжичка-две, и още малко,
и още няколко секунди, още крачка...
А после може би вече ще пуснем клоните
и ще сме мъртва орехова шума рано сутрин...

*
Морето говори тихо и бавно,
с дълги и сложни изречения.
А аз съм остров - мълча и слушам.
Не съм далече. Останалото е без значение.
Времето е кехлибарено зрънце от броеница –
залезен цвят и стара магия.
Премятат го почернелите пръсти на старците -
знаят мястото му. А аз се крия.
Някъде между наровете,
които зреят по правите улици,
между мрежите,
които прилежно съхнат на кея
има място за още нещо важно -
една маслина, за която да пея.
Всичко останало няма значение,
защото за него съм пяла вече.
Всичко останало и утре ще се търкаля.
Остров съм. И не съм далече.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 32, март, 2021