Борислав Стоянов – Пътят към Елада

Детството ни убива пеперуди и асфалтираме Елада. Хвърляме котва в градските градини на Борислав Стоянов, за да потънем завинаги.

Александър Арнаудов

*
пътят към Елада е тесен, но асфалтиран
имам най-добри намерения да тръгна по него
някой ден, но не сега
сега съм кристален полюлей или по-скоро бях,
доскоро
бях заслепен от лятното слънце
кристалите ми блестяха и отразяваха
слънчевите лъчи в разноцветни светлини
довчера,
когато внезапно се откъснах от куката
и рязко се сгромолясах на твърдия под,
разпилях се на хиляди парчета
сега ще приложа върху себе си онази древна
японска техника-кинцуги
порцеланът и стъклото имат общи сходства
и ще бъда нов, различен, друг
ще споя сърцето си, мислите си, чувствата си
със златни нишки и ще заблестя отново,
а пътят ме чака, там напред, чезнещ в мараня
и ако имам вяра, колкото маково семе,
дори асфалтът да свърши
ще продължа да вървя, защото знам -
морето е там, пред мен
и още имам време

*
един молец лети в главата ми
не мога да го уловя
а в детските години
бях умел ловец на пеперуди
докато още бяха живи
пробождах мъничките им тела
с карфица
сега не знам какво да правя
но по-добре да махна със ръка
и да забравя за молеца
нека си лети
ще продължа напред
докато главата ми не се напълни с молци
тогава ще се гмурна в дълбоките води
и всичките ще ги издавя

*
градските градини
са моите пристани
вместо котва
хвърлям тежката раница
внимателно поставям чашата с кафе
на удобно разстояние
паля си цигара като капитан след дълго
плаване
бавно оглеждам пейзажа
и винаги поглеждам нагоре за облаци
наслаждавам се на минутите спокойствие
и после отново се приготвям за път

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 49, септември, 2024