Бистра Величкова – Понякога спя с непознати

Понякога спим с непознати, за да си припомним свободата. Мачкаме добре изгладените чершафи и пушим търпението на Бистра Величкова.

Александър Арнаудов

Понякога спя с непознати

Понякога спя с непознати,

за да си припомня –

имам свобода,

въпреки халката на безименния,

да усетя безличното ухание на хотел,

на добре изгладени чаршафи,

на ароматизатора от лилии,

на необживяната, подредена празнота

с нови мебели,

без излишни вещи, дрехи, хора, викове,

цигари, изпушени в мълчания.

Аромат на непознат,

тръпката от чужди длани по бедрата,

грапава брада да драска бузите,

а на сутринта

да се почувствам пак сама,

както някога –

свободна и безпътна,

с поглед в безименния.

Да звънне телефонът ми,

„Как си? Чакам да се прибереш, любима!“

и да осъзная –

за първи път обичам някого завинаги

и съм свободна.

***

          „наистина ли ние бяхме влюбени? (...)

          или в нощта приличаше на щастие?”

          „Понякога по-много се обичахме“

          Христо Фотев

Може би някога да съм обичала

в барове, хотели, домове извън града,

в два, в три, в пет – по тъмно,

преди да дойде сутринта.

Може би съм вярвала,

че любовта е кратко бягство в мрака,

под луна, звезди, неони,

срещу фаровете на коли.

Може би съм искала да продължи

след зазоряване,

но съм знаела, че

магия има само в черното.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 51, март, 2025