Атанаска Илинчева - От корена до короната

Атанаска Илинчева е родена в Пазарджик. Завършва право в Софийския университет и работи като юрисконсулт. Описва себе си като постоянно стремящ се към себепознание и себеприемане човек. Първите ѝ публични поетични изяви са свързани със създаването на „Иначе писано“ – литературна общност от млади автори, както и със страницата ѝ за лично творчество „Поетрия“. Участва в литературни събития, организирани в София. Нейни творби са публикувани на различни сайтове и платформи за литература, култура и изкуство. Част от стихотворенията на Атанаска са поместени в сборника „Избрано 2017-2019”– издание на Сдружение „Тетрадката“, коeто излиза от печат през 2021 г.

От корена до короната 

Едно дърво се разлиства в мен,
клоните му опъват жилите на ръцете ми,
короната му изпълва гърдите ми
и мога ясно да видя, да вдишам
разтварянето на всяко листенце.
Едно дете обръща поглед към мен,
ръцете му се протягат в молба за прегръдка,
очите му преливат от сълзи и страх,
то е голо и мръсно, сякаш част от дървото – 
моето неосъществено момче.

Това дърво ме обгръща цялата. 
Сякаш ставам самото дърво.
И едновременно съм и имам
короната,
стъблото,
детето
и корена.

*
Дълбоко в себе си откривам
основание да бъда
мекото на думата,
пространството до другия,
удобството на тишината.

В мен съжителстват скрити създания – 
тайнствени съзидатели на живота
и прастари чудовища.
Аз се руша и се създавам,
като крепост от крехки камъни.
Идвам от високото, крия се, 
бурна съм като река, 
която се бори за своя дом – коритото.

Но понякога съм човек
и вървя по пътеката,
ненамерила сили за повече.
Спъвам се в песъчинка 
и дълбоко в себе откривам
ново основание да бъда
сок за младото листенце,
птиче на прозореца на болен,

светулка в тъмното
и щурче по пътя на изгубен.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 38, май, 2022