Ани Димитрова - Фосили

Танцуващите ангели в дъжда пазят руините на света в небесния град на Ани Димитрова.

ГРАДЪТ

градът се смали
сви се в черупкатa
като охлюв

и реката се отдръпна
изви се в костеливите ръце
на брега

плъзнаха насекоми
паяци и термити

започнаха да разчитат
историята
върху изплувалите фосили

НЕНАСИТНОСТ

градът захапа поляната

тревата заплака
щурците скриха цигулките
могилата се разцепи

духът на царете простена

ЖАЖДАТА

жаждата почука на вратата на съня
изпратила я сухата земя
с пресъхналите сини езера
с пратеници
пожълтелите тревички
прошепна ми
как страда от безсилие
и тялото и съхне
от отровите във въздуха
впили се като пиявици
в плътта ѝ

събудих се
примигнах
и прошепнах тихо
на жаждата в ухото
как жадна съм и аз
за приятелства чудати
за знания вселенски
за вяра пътеводна
за време да пътувам
към безвремието

дочула шепота в нощта
луната се промуши
през прозореца
загърна жаждата изнемощяла
положи я в леглото в полунощ
и сънищата долетяха
с ангели танцуващи в дъжда

РУИНИ

край запустяла църква
с потрошени стъклописи

аязмо скрито в треволяка
поклонници очаквa

изоставено на купола гнездо
за щъркели се моли

самотен кръстът бди
руините опазва

ТРЕВОГА

празно село
кукувица удря камбаната

лалугерите изскачат
птиците долитат

дискусия за оцеляване

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 41, януари, 2023