Андриана Спасова - Новата Венера

Андриана Спасова е доктор (2017) и главен асистент (2020) по българска литература към Института за литература при БАН. Дебютната ѝ стихосбирка „Сферата света“ (изд. Фондация „Литературен вестник“) излиза 2016 г. под редакцията на Амелия Личева с конкурс към Министерството на културата.
Публикува критика и поезия в „Филологически форум, „Литературна мисъл“, „Литературен вестник“, сп. „Любословие“, сп. Литература, сп. „Nota bene“, „Литературен клуб“, „Литернет“, „Public Republic“ „Лира“, „Кръстопът“, „Балкански идентичности“, „Пирон“. Участва в Антология „Дебюти“, „Експресен поетичен албум 2009“, „Четене на Другия: българска критика за унгарски книги 2000-2010“. Участва в „Голямото четене“ (2008, 2009), „АДdicted“ (2009), „Куфарите на канона“ (2009), „Утопии I“ (2010) „Утопии II“ (2011); „София Поетики“ (2010, 2011), „Европейски романтизъм“ (2010), „Други места“ (2011); „Работилница по творческо писане“ (2012), „Зачитане“ (2012), „Критика на читателите“ (2012), „Четене в движение“ (2016) и др.

Две сестри

Раз.
Кратък антракт щастие.
Контакт, книги, суматоха.
Още веднъж раз.
От най-преизпълващите минутата
кафета.
Тишината в споделената
собствена стая
е тишина от нов тип.
Не всяко отсъствие
предполага липси и заместване.
Дори да е всяко,
нали има това раз
между нас и от нас.

Ритуал по приемане

Тя изпитва удоволствие
той да чисти тротоара.
Тя знае точно колко да се
залепи за оградата
и да зяпа тежко по пеньоар.

В девет без нещо съботно
в махалата на малкия град
няма случайно движение.

И насред оживлението –

от точно премерени небрежни
излизания да хвърлиш вода
да изметеш полепналите смокини
да кажеш репликата на майката
пред любопитния съседски поглед,
да чуеш разкъсващ идилията плач
да спреш да пишеш, да няма вече смисъл
да го върне бръмчащият камион –

да отидеш по чехли до денонощния,
за кафе, без да си сресан,
те прави чужденец.

В собствения си двор тя не може
да измие просто така чиниите
а ще чака полунощ,
а сутринта само небрежно
ще полее олеандрите и ще погледне навън.

Новата Венера

Тя има в изобилие
сластна плът по бедрата,
която прелива в платна.
Днес е скелета, скицата
за еротика –
риба без костици.
Пей ми, славейо, разпей се
за Венера.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 50, ноември, 2024