Ан Секстън - Онзи ден (Превод: Илеана Стоянова)
ПРЕВОДИ ОТ АНГЛИЙСКИ ЕЗИК
НА ИЛЕАНА СТОЯНОВА
АН СЕКСТЪН
(Из готов ръкопис с преведени стихове на Ан Секстън „Падналите ангели”)
ОНЗИ ДЕН
Това е бюрото, на което седя
и това е бюрото, на което те обичам така много
и това е пишещата ми машина пред мен
където вчера само тялото ти седеше
с раменете си събрани като гръцки хор,
с езика си като крал, който издава заповеди, докато върви,
с езика си съвсем като на котка, която ближе мляко,
с езика си - и двамата се обвързахме в хлъзгавия си живот.
Това бе вчера, бе онзи ден.
Това бе ден на твоя език,
езикът ти, който идва от устните ,
две отварачки, наполовина животни, наполовина птици
на прага на сърцето.
Това бе денят, в който спазвах заповедите на краля,
преминавайки покрай червените и сините ти вени,
моите ръце върху гръбнака ти, надолу бързи като огън,
ръце между краката ти, където си показваш вътрешните знания,
където диамантените мини са погребани и ту се появяват ту заравят,
издигат се внезапно и по-бързи от реконструиран град.
Пълен за секунди този паметник.
Кръвта тече и под земята, но създава кула.
Множеството трябва да се събере пред тази сграда.
За чудото човек стои и на опашка, хвърля и конфети.
Със сигурност Пресата търси заглавия.
Със сигурност някой трябва да носи знаме по тротоара.
Ако се изгради мост, кметът ли прерязва лентата?
Ако явление се яви, влъхвите ли носят подаръци?
Вчера бе денят да нося подаръци за твоя подарък
и да премина долината да те посрещна на тротоара.
Това беше вчера, онзи ден.
Беше денят на лицето ти,
лицето ти след любовта, близо до възглавницата, приспивна песен.
Полузаспал до мен, накара старомодния рокер да спре,
дъхът ни да стана едно, заедно да бъдем дъх на дете,
докато пръстите ми рисуваха малкото „о” на затворените очи,
докато пръстите ми рисуваха малки усмивки на устните ти,
докато нарисувах, ОБИЧАМ ТЕ на гърдите ти и барабанейки
прошепнах: "Събуди се!" докато ти бълнуваше в съня си,
"Ние Шъ Плуаме до Cape Cod. Потегляме към Bourne
Bridge. Ние обикаляме Борновия кръг. Живият бряг " Предел!
Тогава те познах в съня ти и се молех за нашето време
да бъда пронизана и ти да се вкорениш в мене
и за да раждам твоите деца, а може би ще раждам
теб и призрака от теб във малкото ми домакинство.
До вчера не исках да ме взимат на заем ,
но това е пишещата ми машина пред мен
и любовта си е там, където беше вчера.
ПТИЦАТА АМБИЦИЯ
Значи се стигна до там
безсъние в 3:15 сутринта,
часовникът, който върти моторчето
като жаба, която следва
слънчев часовник изпада в електрошок
през четвърт час.
Работата с думите ме държи будна.
Пия какао,
горещо като афро-американка.
Бих искала обикновен живот,
все пак цяла нощ лежа
а стихотворенията - в дългата кутия.
Това е моята кутия за безсмъртие,
моят план за освобождаване,
моят ковчег.
Цяла нощ тъмни крила
плуват в сърцето ми.
Една амбициозна птица.
Птицата иска да бъде свалена
от високото си място като мост Талаха̀тчи.
Тя иска да запали клечка кибрит
и да се възпламени.
Тя иска да излети от ръката на Микеланджело
под купола на изрисуван таван.
Тя иска да пробие гнездото на стършела,
излизайки да имитира божествена природа.
Тя иска да вземе хляб и вѝно
и да роди човек, щастливо плаващ из Карибите.
Тя иска да бъде пресована като ключ
за да може да отключи влъхвите.
Тя иска да отиде в отпуск сред странници,
да им дари парченца от сърцето си с ордьоврите.
Тя иска да умре, сменяйки дрехите си
и болта на слънцето като диамант.
Тя иска, Аз искам.
Мили Боже, не можеше ли
просто да пием какао?
Трябва да си взема нова птица
и нова кутия за безсмъртие.
В тази има достатъчно глупост.
ФИН ПРОВОДНИК
Моята вяра
е с голяма тежест,
окачена на финна тел,
също както паяка
е окачил детето си на тънка мрежа,
така прави и лозата -
разклонено дърво с крехки стебла,
едва придържа тежките чепки грозде
като очни ябълки,
толкова много ангели
танцуват върху главичката на пирончето.
Бог не се нуждае от
много тел, за да ме задържи,
са̀мо тънка вена
с кръв изтласквана напред-назад
и малко любов.
Както бе казано:
любов и кашлица
няма как да се скрият.
Дори незначителна кашлица.
Дори малко любов.
Така че, Бог няма нищо про̀тив
да държите тънко парче тел.
Той ще влезе в ръцете ви
толкова лесно, колкото десет цента
похарчени за Ко́ка.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 37, март, 2022
