Айше Рубева - Глътка тъмнина

Скалата ни приема в утробата си. Светлината изпраща молитва към дома. Търсим надеждата в минало свършено време и стиховете на Айше Рубева.

Александър Арнаудов

Вяра

По бяла роба
и с разпуснати коси
с поглед вперен в земята
младата жена излезе от селото.
Планинската пътека я заведе
до скалата.
Скалата я прие в утробата си
и тя възливайки вино зашепна:
„Богиньо обсипана с цветя!
Предлагам ти своята почит!
Прости грешките ми!...“*
Светлината прие молитвата
и я изпрати към дома й.
Модерно е да търсим надежда
в минало свършено време.

* Из молитва на съвременни поклонници на Богинята от общество
„Трескейа“.

Сваляне на луната*

За да извърши древния обред,
жената в тъмна нощ
застава насред изоставения харман
със старо сито на ръце
шепне древни заклинания.
Звездите огряват голото й тяло.
Замрялата в покой природа
се подчинява на волята й.
Луната пада в краката й
и после изморена се качва в небето
изтощена от отговорите,
които е дала.

Денят изпива последната глътка тъмнина
до следващия път,
когато вещицата отново
ще се подчини
на своята сила.

*Мишев, Г. Антични следи в магически обреди от българските земи,
София, 2015, 162-171.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 37, март, 2022