Александър Христов – Agnosia
Днес сме синове на Силвия Плат, утре вестници с червени печати. Апокалипсисът има бърнаут, защото започва със сътворението на света и екзистенциалната агнозия на Александър Христов.
AGNOSIA
Къща от кибритени клечки
в нездрав ум,
необуздан пожар
в затворена стъкленица,
шепот от бенгалски огън
след виелица,
сив пламък, бял шум,
черно слънце
върху почернено платно,
игра на цветове
с неопетнени четки,
насред напусната
детска стая
пълна влакова композиция,
смола за празен кехлибар
като лято от реклама,
топъл, топъл манекен
от витрина
вместо тяло
в ледените водовъртежи,
втвърден пластилин
вместо река,
стотици билети
за спрени гондоли,
нов захарен памук
под износена обувка,
куче с намордник
пред панаирджийски мечки.
BURNOUT
Тук съм, стоя – фигура от стъкло
насред корида –
докато десетки бикове
приближават, прииждат, преминават
отново и отново. Не мърдам
с дни, месеци наред
гледам как счупеното се чупи
стотици пъти, наблюдавам как –
докато се издига
от тропота на копитата, докато пада
стъпкано – всяко стъкълце
оживява, проблясва, порязва. Тук съм,
стоя. Откъслек. Тяло
след гилотината. Палач
под острието си.
ONLINE
Днес си син на Силвия Плат.
Утре – вестник
с червени печати. Свободен си
в затворен кръг
на празна страница. Четеш за буря,
която не съществува. Вали
във фалшива
празнична фотография. Следват
бели светлини
над надгробни камъни, черни облаци
от щастие, зад паравана –
смъртоносни гърмежи. Нов епизод,
нов рог на изобилието. Играеш
баща, дете, заложник
или похитител
на въртяща се сцена. Избираш
измислено семейство,
седмо небе, осми ад,
докато повтаряш:
неотменимо е единствено
роднинството на човека
с него самия.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 47, март, 2024