Александър Арнаудов - Езикът на гравитацията

Машината, която ражда нашата анонимност, ръждясва. Животът буксува в кухата сърцевина на младостта ни. Новите стихове на Александър Арнаудов превеждат любовта на един ненаписан език, който се говори само в ада.

термалната смърт на вселената 

“И ако дъщерята на някой свещеник се омърси с блудство, тя омърсява баща си; с огън да се изгори.”
(Левит 21:9)

димът се вторачва
в безмилостно удушена жена
ядреното смирение струи
от дробовете - локва от смог
след години щастлив брак
благодатния огън износи двигателя
кошмарите пламват в домашни условия

духът чертае пожар
имитиращ патриархата
преди да изкара медицинско

агресията расте подкожно
светлината омекотява оловно родилно
родината постила пепел
реалността наподобява горяща капина 
разравя и изгаря земята
(ореол над изстинали бедра)
машината за раждане не ръждясва

(температурата се покачва като ръце за молитва)
подминавам осветително тяло
с белези от побой
буксувам в кухата сърцевина
на слънчевата система
Дева Мария слиза от клада

(да бъде светлина)

пастир 

младостта ме учеше да опитомявам
празните стени на кошарата
извисени от тежестта 

сезоните движат дирята 
в чисти пространства
годините вървят сдвоени
дните стават и си отиват
(кротко и беззащитно)

тъгата ме износи
върху вълчите челюсти
прегърнали нашето отражение
венците се раздират като знаме
езиците разбъркват местата 
в превода на любовта
отхапала лицето ми

животът плюе ръжда
върху иконите
потъва непознато име на ангел

защо ме караш да съществувам 

монохром 

източваш корените на земята
уморено и кротко
изгребваш криле
от изхабения октомври

измисляш студа докато издишваш
сянката ти спи в ъгъла
не знае нищо за зимата
прегърнала тревата 

закачаш градини по стените
цветята страдат от безсъние
растат по сантиметър на нощ
и се втвърдяват в зениците

не е написан езикът
(сдвоен за моя)
с който ще нарека
зеленото на очите ти 

ангелът по време на пандемия 

нося кръста си като маска
бащата и синът и светият дух
си предават един и същи щам

Адам и Ева нямат зелен сертификат
Юда е антиваксър
Исак бие бустерна доза на баща си
Дева Мария ражда хоум офис
втората вълна - кръстоносен поход
ме разсейва от цената на тока 

вярата влиза в изолация
Бог измисли командното дишане
ваксината е любов

активизъм 

оправихме държавата
с фейсбук постове
ако искаш промяна
рестартирай рутера 

елън мъск пуска 5G мрежа
от сепаре в студентски град 

учени от НАСА съобщават
деветата планета е пайнер

всеки сам си преценя реалността
любовта е фрийланс професия
и други клишета

езикът на гравитацията 

мъртвата тяга засяда
върху извитото рамо на пролетта
камъкът на Сизиф
се качва на асансьора 

прибирам се у дома
само за погребения
и литературни четения
и двете завършват в ада 

март е беззащитен
за жалост
полетът кацна успешно

емигранти

ръцете ти
са първия роден град
който напуснах

21 век 

сърцето сменя пола си
и продължава
да обича

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 37, март, 2022