Айча Заралиева – Черна дупка
През май сме черна дупка, стих без заглавие и с многоточие, падащо стремително на бръснещ полет отвъд. Пием литри кафе, чай и стимуланти в изповедната, болезнена поезия на д-р Айча Заралиева.
*
все съм без заглавия
с многоточие в края
почвам от никъде
и така и не свършвам
дали съм живот
или черна дупка?
*
новата реалност
е примитивна
нецивилизована
радиоактивна
затварям очи
геополитиката е гнусна
не искам да гледам
стига ми усещането
за отвращение
че съм от същия
биологичен вид
измислил омразата
властта
и унижаването на себеподобни
*
Тя сънува огледала.
Милиони очи
я гледат всяка нощ
и чакат да се изповяда,
да ги нахрани
с историята на безсмисления си живот.
А тя се страхува.
Пие литри кафе,
чай,
стимуланти.
Само, за да остане будна.
Другите наоколо спят
с отворени очи.
Алчни за чуждото,
дори и да е болка.
*
Понякога ми се мълчи.
Бягайки от себе си,
се крия от всички.
Не искам да виждам
отражението си
в чуждите зеници,
пречупено
почти колкото мечтите ми…
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 38, май, 2022