Елисавета Шапкарева - Капани
Отваряме очите си като преди умиране. Писъкът на птицата ранява небето. Залагаме капан на душата си в стиховете на Елисавета Шапкарева.
Александър Арнаудов
*
ще те погледна
с третото си око
с четвъртото
с цялото си същество
ще те прегърна
с двете си ръце
с трите
ще те усетя
като никога досега
като пред раздяла
като пред умиране
*
като природно явление
непознато и неочаквано
смъртно раняващо
или целебно
обезболяващо
нищо не значещо
всичко помитащо
като стон на цигулка
като звук от пиано
и космическа гайда
или звън на камбана
като вятър в гората
или буря в морето
като песен на птица
като писък на птица
ти какво си?
*
ти си
моят принц
и моят просяк
малкият принц
и луната
падащата звезда
метеор в нощното небе
облото камъче
от реката изплюто
гъсеницата
и пеперудата
косачката
и тревата
ти си това
между да и не
на което не мога
да отговоря
*
ще ти поднеса
миртово клонче
като символ на любов
на щастие и мир
и на успех
или на смърт
от мирта е
венецът на Христос
но и венците
на поетите
или си направи
миртово вино
а аз „ангелска“ вода
а може и
миртово масло
за благослов
*
залагам капани
на себе си
на близките си
на приятелите
искам да уловя
миговете
годините
вековете
ароматите
настроенията
чувствата
и сърцата им
залагам капан
на душата си
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 31, януари, 2021