Марио Стоев-Анхело - Диаболично

...за изкривените огледала. За разни неща от пепелта. За ...даже за Джек Лондон... той не е бил пияница... Ще полудея бе. Заради паметта, която не помни... заради мен даже.. аз и без туй съм простака... Заради пейките, неми свидетели... И заради мъртвите риби и птици.... Заради скромността на едно пардесю, заради няколко листа изписани ей така... изтъкани от невидимост... и как искам и аз да завия ръкави, с юмруци да можех да пиша...

Марио Стоев-Анхело

бели ризи

въжета за бесене

размотани кълбета

няколко метра

надолу в земята

се срещат

изплетени вече

отдавна

белите ризи

съблечени

*

догаря едно дърво

в печката

странно е

крайното усещане за

край

а метеоролога каза

зимата ще е мека

глупави украсени елхи

ще напълнят домовете

идиоти ще пишат коледни картички

някаква утеха

безименна

и безкрайна

като лунна пътека

като тъжен щрайх

докато спре светлинката

докрай

Диаболично

Водата изхвърля на брега
празни бутилки и тапи.
Плават мокри бележки
с непрочетени от никой
надежди - измокрени
и изтрити.

*

грубостта ми е нежност

скитаща по небесни полета

ритаща всяка дума загубена

футбол с Господ играя

подаваме си пасове

*

Има два вида котви.

Едните ...

стоят си забити в земята

а другите,

те са високо,

много далеч и високо

в небето.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 31, януари, 2021