Ванеса Стефанова - Токсин
Студът разяжда погледа ни. Времето кърви върху нашите тела. Любовта пада като бомба в стиховете на Ванеса Стефанова.
Александър Арнаудов
Небето
Повръща
деня на смъртта ми
пускаш слънчоглед
в гроба
на любовта
София
затворена
мръсна путка
пълна с вируси
Токсин
разяжда сърцето ми
храни душата
топли живота
един студен поглед
ражда
красивата агония
Шибана курва
когато те заобичам
безмълвно се измъкваш
когато те проклинам
падаш като бомба
в мозъка ми
Витошка
сцената
където
пребити
мизерни деца
гледат лукса
кървящи
замръзват
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 31, януари, 2021