Меги Накова - Улиците не водят никъде

Представяме ви дебютната публикация на Меги Накова на януарските страници на списание „Нова асоциална поезия“. Авторката споделя за себе си:"Аз съм Меги Накова. Родена съм на 17.03.1995 и съм завършила 18 СОУ с изучаване на японски език. След това се дипломирах в Медицински университет - специалност „Дентална медицина“. В момента съм в процес на търсене на работа като зъболекар. С писане не съм се занимавала професионално, но имам стихове и кратки разкази."

*
Гледам първия изгрев през стъклото
На пластмасовия ми дом като на кино
Наблюдавам как слънцето бавно
Се придвижва на запад, за да умре,
А аз съм от бъдещето, в което цикадите
Не спят, а снасят яйцата си в главата ми,
В бъдещето асфалтът е равен
И улиците не водят никъде

*
Падайки от шести етаж 
Се замислям за филогенезата,
За всички създания,
чието развитие повтаряме
Приемам формата им - 
Птици, влечуги, риби
Достигам земята - 
Големият взрив
и после само хаос

*
Митологизирам улици
Някъде на прага между сън и реалност
И срещам сенки от бъдещето в грешно настояще

*
Зелен тих тунел
С надвиснали наоколо скали
Пътувам от началото на времето,
А краят ще е смъртта на слънцето
Всичко друго е вселенски прах и морска пяна

*
Идва ново утро,
Дъждът вече е спрял
Аз лежа изгубен
В дебрите на пластмасов сън,
Сред парченца порцелан от чупливи мечти
Всичките ми мисли стават чужди

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 31, януари, 2021