Георги Славов - Вирджиния

123092163_2713795392270106_9054044663904135551_o.jpg

Времето е на една длан разстояние. Крещим от края на деня надвиснал над нас. Всичко епохално се случи в стиховете на Георги Славов. 

Александър Арнаудов

 

Кошмарен валс

Искам да те хвана за ръка
Сан Франциско е град в рая
На една длан разстояние
Между мен и теб и другите
Между мен и теб и пушека
Защо се случват ветровете
Защо се скършват френските преси
Вярно, вече не сме велика сила
Но не можем ли поне да узаконим робството

 

Вирджиния

Името ознаменува съдба
А ти се казваш така сякаш си самия детерминизъм
Моето име реши изборите тази година
Кога и ти ще имаш значение

 

Ембаргото на гаргите

Когато направиш нещо
И изпитваш срам
Приеми, че си го направил, за да те е срам

Всички се срутват
Сякаш са ми съседи
Ритат падайки и ритайки падат
Горко им на вярващите
Когато иконите изговорят тишината

 

*
Снощи
Навсякъде
Всички наоколо бяха
Непонятно понятни и безпаметно спомнящи си

Кога
Наникъде
Нищо небето ще бъде
Изпотено и капещо, капещо и изпотено

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 31, януари, 2021

Previous
Previous

Палми Ранчев - Лекота

Next
Next

Меги Накова - Улиците не водят никъде