Васил Прасков - Секс, наркотици, джало

Новото десетилетие започна като филм на ужасите - светът върви към своя край и на финала ще разберем кой е убиецът. Представяме ви най-новите стихове на почетния редактор на Нова асоциална поезия - Васил Прасков в гъстата апокалиптична януарска мъгла на поредната 21-ва година.

краят на историята

незнайният войн си пали цигарата
от вечния огън
и ми духа дима в лицето

от гъза в устата

светът днес е секс с животни
но без животни

гравитация

поетите са лоши любовници
казва айседора дънкан
не могат да го вдигнат от пиене
и наркотици
добавя джим морисън
и се обръща в гроба

секс, наркотици, джало

остарява като бъдещето си –
въздух в дроба на времето
черната ръка на слънцето
се гали сама

коледа е лятото през зимата
тъмната алея на сърцето
където се крие убиецът
на нищото

гладът

стихотворение за хляба
във всички цветове на черното
направи го
и го изяде

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 31, януари, 2021