Саня Атанасовска - Последна песен за Афродита

Саня Атанасовска е македонска журналистка и поетеса. Родена е на 21 декември 1985 г. в Куманово. Има пет издадени книги с поезия. Носител е на две литературни награди в Македония - на конкурсите Лесновски звънец и Караманов. През 2019 г. работи в литературна резиденция в Черна гора. Нейните стихове са преведени на множество чужди езици.

Първа песен за Афродита

Зад екрана
раздялата със суетата
минава без много подробности.
Нося ви нови обувки
в чиято красота се съмнявате.
Все още ли каните гости?
какво не идва?
Имате пукнатина в сърцето си,
и аз
всеки стих, написан за вас
Разтягам го като тел.
Мъглата се сгъстява,
а зимата ви познава
върху палто с цвят на прилеп.
Афродита,
вашите сравнения са излишни
вашата скромност е кратка.
Ще изтрия проклятието ти
ако изобщо е написано някъде.

Последна песен за Афродита

Слънцето се превръща в будилник,
и будилникът се превръща в дреболия.

Лицето ви напомня
върху хляба.

Афродита,
животът ви отрича
че всяка височина е успех.
Вашият катарзис
дава силата на молив.

Напуснахте града
да търся шапка
с достатъчно голяма сянка.

Умножение на щастието

В долината
Видях неуредени коне
със сребрист блясък на гривата
и се приближих до него с бинокъл
разстоянието
между две целувки.
Видях, че искат да ме отвлекат
камериерки, слуги, господари,
и оттогава нося белега на сърцето си.
Но щом срещна щастието
умножавам го по сто.

Желязна приказка

Зелените птици
застанете на дървена пейка.
Обгръщам се с нови заглавия.
Душата ми е бастион на ултиматуми.
Заедно със загубена нощна светулка
излитаме в полет
високо над покривите.
Поглеждаме към райските градини
и ние сме съучастници във всички съществуващи тайни,
и на гърба ми тежи желязна фея.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 30, ноември, 2020