Виктор Иванов & Ивайло Мерджанов - Смяна на героите

твоето сърце
е моето самоубийство

аз съм изгнаник
захвърлен

в най-тъмните вени
на душата ти

Виктор Иванов & Ивайло Мерджанов

АВТЕНТИЧНО ЛУД

сутрин с мокри дънки
на терасата простирам
снощните си намерения
впускам се в най-дълбоката зима
непрогледна
започвам да те търся
из ядрата на атома и сърцето

коленича гъбата изгрява
експлозията стапя
цялата болка на всемира
понесен от крилете на вселената
летя към теб

историята на битието
родена в тялото на Бог
те целува по челото

не закъсняхме
не изоставихме
не разлюбихме
не съществувахме

нямаше ни осъзнавам
че живея а всъщност сънувам
в дланта ти свиваш я
в юмрук земята е
разкъсана на милиард парчета
телата ни
са тесни за любовта ни
за моето обичам те
за твоето

издигане

без теб нощта е ден
липсата присъствие
самотата вечен мрак
лудостта свобода
душата ти слънце
очите ти сини огледала
косите ти буря
ръцете взрив
сърцето бавно потъва в тишина

ground zero

СМЯНА НА ДЕСТИНАЦИЯТА
СМЯНА НА ГЕРОИТЕ

прескачам смъртта
пръв сред равни
голямата
стъпка
пратеник

под опеката на Бог
и закрилата на сянката ти
невъзможна като изход
подготвил съм място
дестинация
в широкия център на вселената

на сърцето

скачаш излитайки над земята
до мене си и над любовта
каквото и да означава тя
е само началото ни
поддържай
крейсерска скорост

готина дрешка нищо
ли не се случи
снощи безсмъртие
избрани за него
костюми публика декор
микрофона включени
приятел човек

танцувал of joyness

припаднал
тринайсет секунди преди
сцената ли
премиерата ли
усетил и неприет
да влезеш е нужно огън
за излизане тук не говорим
с нея ли беше до сега
пита ли я на къде е
млад пенсионер
coffeе holder в ръжта
краят на един живот краят
на препилото набързо защо
те няма и защо не спря
турбините на болката
лъгал си в стотици стихове

предстои да и как стария сенсей
археология на гнева
човекът от никъде
скромно но готино
случи се нещо в стаята
тя се намръщи
случи се Бог нали е
обръщам се
ампули по пода
още тогава
им казах
мисията на всички ни е осма
октава цигулка
разбира се
смъртта се отменя

мамо вкъщи съм
пред блока избивам зъба
на едно момче прегърнало
отчаянието си виж
останахме само аз и
хероина на масата
по-спокоен от биещото
изпомпващо кръв
прекрасно за чинарите
тя ли е аварията
чудесен
ден поемата
небесна любима

една като безкрайност

дзен майстер самовнушението е
рубиново-помитащия ядрен вятър
разболяна мисъл умножавана
по врящата стомана на чувствата
ентеогени психеделици
и малко поезия
ангел нощна смяна
тръгна си брат отиде към гарата

сме светли
и аз и дните ни
eternally
амин

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 30, ноември, 2020