Тодор Ников - Сецесион

Βατοπέδι

нищо не е
само един живот
прошепна със затворени очи
и тихо влезе в католикона
а отвън
меките огньове на залеза
галеха безбрежното море

Тодор Ников

Бран

колове с набучени неверници
показват пътя ми към Бран
и миризма на плът кълвана от орли
засилва апетита Дракулски
а гарвани излюпени в катран
над кулите се вият
пронизват с писъци
Трансилванските гори
отпивам от бутилка вино
и присядам срещу графа за обяд

Сецесион

Порутената стара сграда
в стил виенски сецесион
е като дърта примадона
с ботокс, филъри и силикон.

Красиви са били и двете
в началото на миналия век,
но едната ще се срине по-достойно
другата ще пада все на мек.

rainy

потъвам плавно
в ехото от тишина
зов веднъж оттръгна се от мен
незапомнен към вселената отправен
и там долу
в болките на мрака
затварям клепки уморени
усмихвам се на 'хубавия' свят
и не искам никой да ми пречи

Килифаревския манастир

потънал в мокрите гънки
на наводненото днес
всред горите
лъчите единствени
измиват самотата безгласна
камбанен звън отеква високо -
невидим глас исихастки
нарушава обета към Него

*
Караш
нощта е ясна
девствена сълза
подминаваш кактуси и кости
пътят във пустинята - безкраен
а ти настъпваш още повече газта
караш
подминаваш ясните съзвездия
гумите те носят гладко
ще те дочака ли докрая
там... по изгрев
нейната въздишка

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 30, ноември, 2020